Повече за технологията OLED

OLED означава Organic Light Emitting Diode (Диод за излъчване на органична светлина). По такъв начин, най-доброто от повече технологии се обединява в един единствен телевизор.

Всеки пиксел е органичен светодиод, който изобразява самостоятелно по-богати и по-светли изображения в сравнение с телевизорите LED, създавайки удивително ясно изображение, изпълнено с богати тонове. Тъй като всеки пиксел е независим от другите, телевизора може да създаде контраст, който е далеч по-висок в сравнение с телевизорите LED, с абсолютно черно, чисто бяло и брилянтни цветове. Телевизорите OLED имат по-голяма автентична цветова палитра в сравнение с тази, която позволява технологията LED.

Светодиодният дисплей / екран е плосък дисплей, който използва светодиоди като пиксели. Основното им приложение е в телевизорите, но имат и редица други приложения. Яркостта на светене на светодиодите позволява те да се използват на дневна светлина за табели на магазини и билборди. От няколко години насам се използват масово и за информационните табели, показващи маршрута и друга информация в градския транспорт. Светодиодните дисплеи могат да служат и за източник на светлина. Също се ползват за осветяване на сцени и други декоративни цели.

Кога се появява OLED?

За първи път плосък телевизионен екран, който е изцяло базиран на светодиоди вериятно е бил разработен, демонстриран и документиран през 1977 г.от Джеймс П. Мичъл. Модулният дисплей първоначално е съдържал стотици MV50 светодиоди и нова за времето транзистор-транзистор логика (TTL) за адресиране на памет по верига, предоставена от Texas Instruments. На 29-ото международно изложение за наука и техника на интел (ISEF expo), състояло се във Вашингтон през май месец, 1978 г. е бил представен прототипът с дебелина 6,35 mm. Получил е награди на НАСА и Дженеръл моторс.

В OLED технологията се различават 2 групи от материали. В първата влизат материали с ниско молекулно тегло, наричани small-molecule (SM) OLED. Такива дисплеи са представени за пръв път от доктор Чинг Танг в лабораториите на Kodak през 1987. Базираните на полимери OLED-и (PLED) са основани на дълги полимерни вериги.

Разновидност на светодиодните са дисплеите с органични светодиоди (Organic Light Emitting Diode, OLED). Технологията OLED има две много съществени отличия от LCD: използваният материал (органични съединения), и принципът на изобразяване (автономно излъчване на светлина). Предимството на тази технология се състои в това, че не е необходима подсветка на матрицата отзад, а всеки пиксел сам излъчва светлина, като отделните пиксели са OLED диоди. Яркостта на светене се определя от тока, подаден към диода. Органичните светоизпускащи дисплеи са съставени от групи тънки слоеве (дебели около 100 nm), разположени между катод и анод. По принцип за подложка се ползва стъкло, покрито с прозрачен токопроводящ оксид, като той служи за анод. Следва слоят от органични токопроводящи материали, а накрая е неорганиченият катод. Сред ключовите предимства на органичната луминесценция са: химически променлив състав на светоизпускащите диоди, което позволява производството на всички цветове, включително и бяло; възможността да се използват изключително тънки и гъвкави подложки за постигане на високо качество на картината и т.н. Сред недостатъците е по-малкото време на живот.